БЕЛЕЖКИ · ПРИЛОЖЕНИЯ
True Causes провежда структуриран демократичен диалог — метод с петдесет години практика. Новото е, че сега той работи в мащаба на един град, а не на семинарна зала. На практика това означава: общинско управление и обществени консултации · голяма организация, чийто проблем минава през няколко отдела · регулатор, който преценява система, която не е проектирал · синдикат или трудов колектив, чието знание е разпръснато по смени · университет или професионална асоциация · сериозен преглед на инцидент, при който въпросът е какво всъщност е причинило какво · и стратегическата работа, която обикновено завършва с класиран списък от консултант.
Община. Не консултация, която дава списък с оплаквания, класирани според това колко шумно са изказани, а карта, която показва кои от тези оплаквания причиняват другите — с несъгласията публикувани, а не изгладени, и с всяка връзка, която може да се проследи до начина, по който е решена. Общински съвет, който действа върху корените, може да каже защо ги е избрал, а жител, който не е съгласен, може да посочи точно на кой въпрос би отговорил различно. По публикуван въпрос това е гражданска интелигентност: хората, засегнати от проблема, сами откриват причините му.
Работно място или синдикат. Петнадесет души в един склад вече знаят защо се случват грешките при комплектоването; знанието е разпръснато по смени, които никога не се срещат. Това го събира, без някой да трябва да е в една стая по едно и също време, а запазените места означават, че наблюдението от нощната смяна, за което никой не е гласувал, пак стига до картата, ако някой може да посочи дневника. Частна стая на компания може да приеме откритото от публичните стаи по същия въпрос, без нищо нейно да излиза навън.
Движение или кампания. Шестдесет души, които искат да се промени едно и също, рядко са съгласни защо нещата са такива, а искане без причина зад него лесно се отказва. Тук корените са исканията; действията, всяко преценено спрямо всеки корен, са това, което да се поиска първо; а записът — всяка двойка, всеки глас, всяка прогноза — е онова, което носите обратно година по-късно, когато отговорът е бил „ще го проучим“. Никой не трябва да управлява цялото: въпросът е организаторът, а стаята се отваря за всеки с адрес в мястото, за което се отнася.
Регулатор или професия. Там, където експертизата е реална, но оспорвана, разделението между удостовереното (емпирични и причинни твърдения, при 75% от подадените гласове) и само измереното (важност, ценности) означава, че една институция може да публикува причинно обяснение, без да се преструва, че приоритетите ѝ са факти.
Диаспора или всеки, когото залата изключва. Решаващото ограничение на една зала е физическото присъствие. Махнете го и хората, които не са могли да пътуват, не са могли да си вземат почивен ден или живеят три часови зони далеч, са в същото обсъждане като всички останали — по един общ таймер, със същите пет стикера.
Две стари средства, които вършат истинска работа. Избор чрез жребий: въпрос в безизходица отива при групи, изтеглени случайно от останалите, никога при доброволците. И равно положение: нищо тук не претегля гласа по репутация, интерес или старшинство. И двете са древни. Ново е асинхронността — едно събрание изискваше всички на едно място в един ден, а точно този таван се вдига тук.
Кой се брои, пак е политически избор. Всеки диалог обявява кой може да участва и всяка карта може да се чете спрямо разнообразието на стаята, която я е създала. Платформата не решава този въпрос; тя не позволява той да остане неизказан.
Какво получавате и какво остава ваше. Причинно обяснение с приложен произход и запис на онова, за което групата не е успяла да се съгласи. Решението какво да се направи, финансирането му и отговорността за него остават у вас и вашите институции.
За социалните движения и протестите вижте След площадите: какво оставиха отворено движенията от 2011 г.