Три неща връзват една колаборатория с мястото на провеждане: всички четат една и съща стена, един фасилитатор държи всички нишки, а залата решава какво означава едно твърдение. Тук всяко от тях има съответствие, което не се нуждае от зала. Фасилитаторът е добре дошъл във всяка стая; промяната е, че методът вече не зависи от това да има такъв.

Всяка група получава своя стена

Участниците работят в малки групи — достатъчно малки, за да може всеки да прочете цялата стена. Щом една стая надрасне този размер, тя се разделя на групи, всяка със своя стена, а картата на стаята ги обхваща всички. Ничие натоварване не расте със стаята: работата на един човек е една и съща, независимо дали въпросът има петнадесет участника, или два милиона.

Един и същ въпрос, където и да е зададен

Единицата не е стаята, а въпросът. Отворете диалог и платформата ще разпознае други стаи, които вече задават същия въпрос, колкото и различно да е формулиран, и ще ги обедини в едно обсъждане. Техните групи стават групи на един и същ въпрос, а твърденията се движат между всички тях.

Пътуват няколко идеи, а не хората

Едно и също твърдение, написано в две групи, се брои като едно твърдение, повдигнато от две групи. Именно този избор прави мащаба изчислим: без него едно твърдение в четиридесет стаи е четиридесет отделни елемента и нищо не може да бъде преброено. Между стаите пътуват няколко карточки — след като стаята е приключила със събирането и преди да започне уточняването, така че нищо не пристига, докато хората още мислят сами. Пътуват само малко на брой, подбрани да са разнообразни, така че стената си остава стена, колкото и стаи да има. Те пристигат с уточнението на автора си, като обикновени карточки, и се преценяват като всички останали. Частна стая може да поиска това в едната посока: карточките от изброените стаи по нейния въпрос пак пристигат на стените ѝ, а нищо нейно не излиза навън.

Как две формулировки стават едно твърдение

Броенето на групи има смисъл само ако може да се разбере кога две от тях са казали едно и също с различни думи. Платформата открива вероятните двойки и ги предлага на хората, които са ги написали. Тя никога не обединява нищо сама: двама члена трябва да се съгласят, че две формулировки са едно твърдение, и всеки от тях може да оттегли съгласието си.

Асиметрията е съзнателна. Погрешното обединяване е скъпата грешка — слеете ли едно твърдение с популярно, то наследява подкрепата му, — докато пропуснатото обединяване струва само малко ефективност, защото твърдението продължава да пътува като два елемента вместо като един. Твърдения, които си противоречат или се обръщат едно друго, никога не се предлагат като едно и също твърдение, колкото и да си приличат.

Картата на всяка група става една карта

Всяка група структурира стената, по която действително е обсъждала, и създава своя карта. После тези карти се сливат: едно и също твърдение е един възел, всяка връзка носи колко групи са я потвърдили независимо, обратните връзки се свиват в единични дълбоки причини, а корените се отчитат от обединения граф. Където групи от една стая са потвърдили противоположни неща, противоречието се публикува като конфликт и се отнася, както всяка безизходица, до две други групи, които трябва да се съгласят. Между стаите констатацията на всяка стая остава и връзката показва колко от стаите, които са я преценили, са я открили: една причина може да важи на едно място и да не важи на друго. Нищо не се осреднява.

Колективен интелект във всяка стая, рояк между тях

Всяка стая сама по себе си е колективен интелект: хора, които уточняват, обсъждат и преценяват заедно. Мисленето ѝ е разпределено между хората, стената и картата ѝ — онова, което изследователите наричат разпределено познание. Между стаите платформата добавя рояк. В роевете, които хората познават от природата и от софтуера, всеки член следва следата, оставена от другите: мравките подсилват пътя, по който са минали най-много мравки, а в жив човешки рояк всеки гледа накъде дърпа групата. Така роят стига до едно и така тълпата се поддава на стадния ефект. Тук стаите не се следват една друга. Стаята пише, преди нещо да е пристигнало, преценява двойките си, без да вижда как са ги преценили другите стаи, а една организация се брои за един глас, колкото и стаи да отвори. Затова, когато много стаи потвърдят една и съща връзка, те са я открили поотделно и броят означава нещо. Съгласието е доказателство само доколкото източниците са били независими — това е тезата, която социалната епистемология изтъква за свидетелските показания. Роят е в структурата: никоя стая не държи целия проблем, карточките, които пътуват, са малко и подбрани да са разнообразни, а картата, която се получава, съдържа връзки, които никоя отделна стая не би могла да начертае.