Ефектът на погрешните приоритети: защо проблемът, който една група поставя най-високо, обикновено е надолу по веригата, и какво показва симулирана стая за гласуването спрямо картографирането на причините.

Защо разделеният глас по причинен въпрос трябва да се препраща нататък, вместо тихо да пропада, и как препращането към други групи пречи на която и да е група да насочва картата.

Защо няколко места в краткия списък трябва да се пазят за пренебрегнати идеи, подкрепени с източник, и какво дава това на стая, която класира по усещане.

Как хиляди хора в малки стаи стигат до една причинна карта: отделни стени, общи въпроси, твърдения, които пътуват, формулировки, обединявани само от авторите им, и карти, слети в една.

Всяко число зад True Causes, от симулациите, които вървят заедно с него: причини, открити чрез гласуване и чрез картографиране, размер на групата, прагът на грешките и какво може и какво не може да направи едно малцинство в стаята.

True Causes провежда структуриран демократичен диалог онлайн: петдесетте години изследвания, на които стъпва (Warfield, Christakis, Laouris, Dye, Ashby, Miller), къде се отклонява от тях и по какво се различава от Polis и Habermas Machine.

Общини, големи организации, регулатори, синдикати и трудови колективи, университети, прегледи на инциденти: за какво е полезна една причинна карта със запазени несъгласия и какво тя не прави.

Седем проблема, които мрежовите движения от 2011 г. оставиха отворени (липса на програма, симптоми вместо причини, неформални лидери, страх, мащаб, зараза, спонсорство), и как общата причинна карта се изправя пред всеки от тях, включително къде не стига.

21 езикови модела, 14 персони, 120 причинни връзки за жилищата: персоната не промени с нищо измеримо кои връзки се приемат. По-слабите модели грешаха; способните бяха съгласни за повечето връзки и последователно се разделяха за останалите. Какво означава това за панелите от модели.